Кой е Чарли Чаплин ?

  Чарлз Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон. Майка му, Хана Хил Чаплин е актриса от мюзих хола. Бащата на Чарли Чаплин (Чарли Чаплин старши) отначало е играел мимически сценки, а след това станал, както тогава са говорили „драматически и жанров певец“. Личните и житейски неуредици на лошия актьорски бит не прескочили и това семейство. Гастролите, „катунарския“ живот, интригите…Чарли и неговия доведен брат Сидни продължили да растат само със своята майка – семейството се разделило.

Чарли Чаплин – старши живял в бедност и не е могъл да им помага. За да свържат двата края, Хана се е занимавала допълнително с ръкоделия в църковната общност. Но каквото и да прави майката, тяхното положение си оставало отчайващо. „Живяхме, – спомня си Сидни, – в нищета, в малка стаичка и през повечето време гладувахме. Нито аз, нито Чарли имахме обувки. Помня, как майка ми си събуваше чехлите и ги даваше на този от нас, чийто ред бе да отиде да вземе подаянията от хляб за бедняци, единствената ни храна за целия ден…“.

Бедността и нищетата съборила здравето на Хана. Закарали я в клиника за душевноболни, след това я преместили в общежитие. Сидни и Чарли обикаляли по улиците. След няколко месеца обикаляне ги изпращат в приют за безпризорни деца. На 12 ноември 1898 година майката Хана избягва от болницата. Заедно със синовете си тя се заселва на Метли стрийт.

На девет години Чарли се оказва в детски ансамбъл „Осем ланкаширски момчета“. Две години той обикалял с ансамбъла из английските провинции. След като напуска ансаблъла, Чаплин се занимава с улични изпълнения на песни, танци, пародии, продавал е вестници на улицата, бил е разсилен, слуга в частен дом , работил е като печатар, чирак е бил, дори е бил и учител по танци, резач на дърва и стъклар.

Чарли Чаплин е бил на осемнадесет години, когато се е установил в трупата „Карно“. По времето на американските гастроли на трупата в края на 1912 година, Чаплин го забелязва представител на киностудия „Кистоун“. След една година договарят всички условия, Чарли Чаплин подписва с „Кистоун“ договор и заминава за Лос Анджелис.

Кинокомедиите с участието на Чаплин имали успех. Докато участва във филни, Чарли Чаплин решава да прави филми сам. Неговият първи филм „Хванати в дъжда“ (Чарли Чаплин режисьор) се оказва един от най-добрите в „Кистоун“. За година работа в „Кистоун“ Чарлз Чаплин участва в 35 филма, почти две трети от тях били направени от самия него, по собствен сценарий в съавторство.

През 1915 година той прави 12 филма за чикагската студия „Есен“. Най-голям успех имат „Шампион“, „Бродяга“, „Жена“, „Вечер в мюзик хола“. Точно в тези непретенциозни комедии се появява бродягата Чарли. Той е бил и банкер, и художник, и просяк, и полицай, и механик, и работник, дори Тарзан, дори е бил и…красавицата Кармен!. „В основата на всички мои филми има такъв замисъл: аз попадам в някаква неприятност, в неприятна ситуация, но независимо от това с безнадежна сериозност давам вид, все едно че нищо не се е случило“ – писал Чарли Чаплин.

В началото на 1916 година той отива във фирмата „Мючуел (Myuchuel) с договор за 670 000 долара годишно. Първият филм „Контрольор в магазина“ имал голям успех. Всеки месец той пускал по една комедия в две части: „Пожар“, „Скитник“, „Нощен час“, „Граф“, „Скитник“…филмите „Бродяга“ и „Банка“ били първите комедии на Чарли Чаплин, в които се загатвали драматични и трагични нотки, толкова важни в неговото зряло творчество.

По време на Първата световна война Чарли Чаплин рекламира „Свобода на заем“, с призив да се дават пари за нуждата на армията. Може би точно тогава в него назрява замисула за филма „Рамо“. Тази комедия за безмислеността и жестокостта на войната е един от великите успехи на Чаплин.

На 23 септември 1918 година Чаплин се жени за петнадесет годишната актриса Милдред Харис. Той се жени набързо, както една негова приятелка твърдяла че „очакват дете“. После станало ясно че тревогата е фалшива.

Неуспешния брак предизвикал в Чаплин творческа криза. През 1919 година той снимал само две ленти – „Слънчева страна“ и „Ден за развлечения“.

Стремейки се за независимост, Чарли Чаплин, заедно с Дейвид Грифит, Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс създават кинокомпания „Юнайтед Артистс“. А през 1922 година Чарли Чаплин създава своя компания „Чарлз Чаплин филм корпорация“.

На 7 юли 1919 година на Милдред Харис се ражда син Норман, но той живее само три дни. Чаплин се потопява в работа. Търси утеха. За 10 дни, след трагедията, той създава нов герой – малко дете – за новия филм „Детето (The Kid)“ (1920г.).

 

Хлапето - Чарли Чаплин

Кадър от филма "Хлапето"

За този филм Чарли Чаплин е работил повече от година, вложил в над 300 000 долара. Някои епизоди са се преснимали повече от 100 пъти. Чаплин е казвал: „Аз искам да направя сериозна картина, в която зад комическите и брулеските сцени да бъде скрита ирония, жалост, сатира.“

Чаплин и Милдред Харис се разделят без взаимни упреци. Журналистите раздухват „огромен скандал“ и Милдред обвинява мъжа си в жестокост. По времето на бракоразводното дело адвокатите искат да се конфискува филма „Детето (The Kid)“. Чаплин отива в Солк Лейк Сити, вземайки със себе си негативите на филма.

Най-пълни сведения относно методите на работа на Чаплин през това време се намират с спомените на неговата секретарка – Елзи Голд. Веднага след пристигането си в студиото, Чарли Чаплин събирал всичките свои изпълнители и асистенти. Той говори за следващата сцена на филма, обяснявайки на всеки артист неговата работа и роля. Но не се задоволявал само с това – Чаплин сам поотделно е изпълнявал всички роли – и мъжки, и женски, пред участниците от филма. След това той пристъпвал към репетиции, внимателно наблюдавайки за играта на всеки актьор, търсейки искренността и убедителността в играта. Най накрая внимателно проверявал всички костюми и грим, той пристъпвал към снимки. В този момент в него настъпвала пълна промяна – всичката предишна загриженост, деловитост – изчезвали и на тяхно място се появявал безгрижен и безработен веселяк, който се държи като шут, и импровизирайки създава интересни, смешни истории и трикове. Постепенно Чарли заразявал със своето настроение и всички останали актьори. Готовия филм Чарли показвал в който и да е кинотеатър в Лос Анжелис. Той внимателно следил как реагират зрителите и извеждал за себе си съответните изводи.

През 1925 година Чарли Чаплин снима един от най-добрите филми за всички времена – „Треска за злато“ (1925 – Gold Rush). Снима с рядка изобретителност, принуждавайки романтични и дори трагични ситуации внезапно да преминават в комични. Чаплин и за себе си е признал този филм за шедьовър.

Действието на „Треска за злато“ (Gold Rush) се отнася за 1898 година. В ледените пустини на Аляска се движи верига златотърсачи. Един от тях – Чарли, малък, добър, влюбчив човек, опитвайки се да живее и оцелее сред груби, жестоки, обсебени от жажда за печалба хора. Той се влюбва в момиче от салон. За да я развлича, той и показва танца на хлебчетата – шедьовър на мимическото изкуство: две хлебчета, със затъкнати в тях вилици представляват краката на танцьора, а очите, веждите, устните, зъбите на Чаплин придават на танца лирическа меланхолия и необичайна изразителност.

Докато е правил „Треска за злато“ (Gold Rush), Чаплин е продължавал работата по драмата „Парижанка“ (1923), по задълбочаването развитието на героите. Филма се отличава с цялостност, лаконичен и изразителен кинематографичен език.

По време на снимките на „Треска за злато“ (Gold Rush), Чарли Чаплин е принуден да се ожени за петнадесет годишната Лита Грей, която чакала от него дете, в противен случай го очаквал затвор. С Лита Грей той живее 2 години, родили им се синове – Сидни и Чарли, но да създаде с нея истинско семейство така и не могъл…

На 15 януари 1926 година Чаплин пристъпва към снимките на „Цирк“ (Circus) и работи над филма до края на годината. Но него го грози нов скандал: в началото на декември Лита Грей, заедно със синовете им заминават при майка и. На 10 януари 1927 година нейните адвокати подават иск за развод. Чарли се скрива във своя адвокат. Обществото е развълнувано от различни безумни слухове, дори и за самоубийство на Чаплин. Лита Грей обвинява мъжа си в жестокост и аморалност. Изложението и пред съда се състояло от 42 страници. В крайна сметка тя получава един милион долара и солидна пожизнена рента, а Чаплин попада в клиника за нервноболни.

От клиниката той излиза съвършенно „посивял“. Замисления като весела комедия „Цирк“ (Circus) придобива мрачни интонации, случайно попаднал в цирк бродяга изпитва пълен провал на арената и в любовта. В една от сцените маймуна силно ухапва Чаплин и му се налага да се лекува в продължение на шест седмици.

През март 1928 година Чаплин започва работа над първия си филм със звук „Светлините на града“ (1931), в който развива две сюжетни линии: любов на малкия бродяга Чаплин към сляпа продавачка на цветя и приятелството с алкохолик милионер. Филма буквално е пронизан от очарователни мелодии. Невероятно силна е сцената, когато сляпата продавачна на цветя узнава че нейният благодетел е окаян дрипльо. Лицето на Чаплин и външния му вид са един от най-изразителните близки планове в световната история на киното. Засрамен, срамежлива усмивка, и болка, и любов, и надежда в очите…

Чарли Чаплин така и не става американски гражданин, което много разгневило холивудските консерватори. В Америка се опитвали да бойкотират „Светлините на града“. Чарлин кара филма в Европа, където го чака възторжен прием. Гениалния кинематографист се среща с Чърчъл, Уелс, Шоу, прина на Уелс… Особено се запомня посещението на Чаплин при Айнщайн. Великия учен завършва оживената беседа за световната икономика с думите: „Ти не си комик, Чарли, ти си икономист“.


Узнавайки от телеграма, че в Америка „Светлините на града“ се сваля от екран, Чаплин се отправя на пътешествие по Близкия и Далечния Изток. Посетил Африка, Индия, Индонезия и накрая Япония, където по слухове него са го заплашвали членове на фашистката военна организация „Черен дракон“.

През есента на 1932 година Чаплин се връща в Холивуд и пристъпва към създаването на филма „Модерни времена“ (1936).

През юли се запознава с актрисата Полет Годар. Правили са дълги автомобилни разходки, разхождали са се на яхта в Каталина. Разбира се, в „Модерни времена“ Полет Годар получава главна роля. Филма започва със символично съпоставяне на стадо овце със тъпли работници, излизащи от фабрика. Бродягата Чарли пада на конвейр на американски завод. Едва отървал се от лапите на машината, той намира в себе си сила да покровителства младо и безпомощно момиче.

След успеха на „Модерни времена“, „Парамаунт“ канят Полет Годар за няколко филма. Чаплин решава да снима сатиричния филм „Великия дикатор“ (1940), осмиващ Хитлер. В разгара на работата, режисьора са го предупреждавали че го чакат неприятности.

Във „Великия диктатор“ Чаплин играе две роли – скромен еврейски бръснар и фашистки диктатор Хинкел, в който без да се напрегнеш разпознаваш Хитлер. По време на снимането на филма Чаплин казва думи, които обикалят целия свят: „Диктаторите са смешни. Аз искам хората да им се смеят“. Известно е, че филмът е посветен на Хитлер, и Хитлер също е гледал този филм. Чувайки за това, Чаплин казва: „Бих дал всичко, за да узнам какво той мисли за този филм“.

Чарли Чаплин - Великия диктатор

Чаплин във "Великия диктатор"

 

През годините на войната, Чаплин се борил против фашизма както можел – пишел статии, произнасял речи пред войниците.

Както и преди, много от силата му е отивала в заплетените лични дела. През 1942 година Полет Годар се развежда с него в Мексико, като посочва за причина несъвместимост в характерите, както и продължителните раздели.

През това време Чаплин търси актриса за главната роля за филма „Призрак и действителност“. Предложили му да пробва седемнадесет годишната Уна О’Нийл, дъщеря на известен драматург. Тя била не само красива, но и умна. И веднага се разразил нов скандал – младата актриса Джоан Барри се обърнала към съда, за да признае Чаплин за баща на детето и. Сравнителният анализ на кръвта опровергава нейните думи, но съдът отсъжда Чаплин да изплати обезщетение на Джоан Барри.

Холивуд никога не е обичал гениалния кинематографист. Все още се показвали мнения и гласове за депортация на Чарли Чаплин заради неговата лява ориентаця и страстта му по млади жени. В самия разгар на скандала, на 15 юни 1943 година, 54-годишния Чаплин и младата Уна О’Нийл сключват брак. Нито солидната възраст на жениха, нито неговият малък ръст смутили Уна. Брак с тази удивителна жена давал на Чаплин устойчивост пред бурите и кризите на 40-те години. Тяхното семейство бързо нараствало. Първа се появила Джералдина Чаплин (1944), след нея Майкъл (1946), Джозефина Хана (1949), Виктория (1851)…

През май 1947 година журналистите започнали да досаждат на Чаплин с въпросите, защо той не желае да приеме американско гражданство. Чарлз отвръщал: „Аз съм интернационалист, а не националист, заради това гражданство не приемам“. Ен-Би=Си организирала подслушване на телефонните му разговори.

През 1952 година Чаплин поставя „Светлините на рампата“ (Limelight). Повече от 3 години работил над този филм. Сюжета е прост – стар клоун спасява и връща отново към творчество болна балерина. В първоначалния си вид сценария се състоял от 750 страници, като обхващал материали, отивайки далеч извън сюжета, особено биографии на главните действащи лица, започвайки от тяхното детство. Чаплин изпълнявал ролята на артиста Калвер.

Чарли Чаплин предрекъл, че „Светлините на рампата“ (Limelight) ще стане неговия велик и последен филм. На филма той придал автобиографични черти.

На 17 септември 1952 година Чаплин отплавал със семейството си в Англия. След няколко месеца пътешестване, той избрал за постоянно пребиваване Маунар-де-Бан („Заселването на изгнаника) в Швейцария, в град Корс-сюр-Веве – триетажна къща, заедно с 37 акра земя. В семейството се родили още четири деца: Юджин (1953), Джейн (1957), Аннет (1959) и Кристофър (1961).

В Швейцария Чаплин и жена му имали много приятели. Сред тях била кралицата на Испания, кинозвезди и писатели. Есента при тях идвали приятели от всички страни.

Уна била за Чаплин не само жена, майка на неговите деца, приятел в беда – тя била за него божество. Старостта на великия актьор и тежисьор минала с тази крехка, скромна и приятна жена в удивителна хармония.

Съхранението на финансовата свобода позволило на Чарлз Чаплин в началото на 1956 година отново да създаде собствена фирма, която получила название „Атика – филмова компания“.

През 1957 година излязъл филма „Кралят на Ню Йорк“. В образа краля Шедоу, изгнанник от своето кралство и живеещ в Ню Йорк, се възродили някои черти на бродягата Чарли. Филма имал огромен обществен отзвук. В САЩ този филм бил забранен за показване.

След филма „Краля на Ню Йорк“, Чаплин в продължение на шест години писал мемоари. Неговата книга „Моята биография“ излязла през 1964 година и била преведена на много езици. Тя станала бестселър, изданията се появявали едно след друго. Оксфордския университет присъдил на Чаплин почетна степен на доктор по литература.

През 1967 година Чарлз Чаплин поставил своя последен филм „Графинята от ХонгКонг“ – салонна комедия с участието на София Лорен, Марлон Брандо и още комици. Сам Чарли Чаплин се появявал за кратко в епизод (под ролята на стар стюард, страдащ от морска болест). И докато критиката говорила за неудачите на филма, името на гениалния Чаплин обезпечила успешното представяне на филма пред целия свят.

За изключителни заслуги във световната кинематография, на Чаплин бил връчен орден на Почетния Легион. На международния фестивал във Венеция Чаплин бил удостоен също и със „Златен лъв“ (1972). Отличила Чаплин и Американската киноакадемия, присъдили му „Оскар“ (1972) за принос в киноизкуството. Великия Чарли Чаплин се приготвил за нападки, но неговото появяване на церемонията предизвикало бурни овации. Изумен от такова посрещане, той трудно подбирал думите си и демонстрирал известната игра с хлебчетата.

В последните години Чаплин работил над варианти на нови сценарии (общият им брой достига две дузини), озвучавал пълнометражните неми филми. През октомври 1974 година той пристигнал в Лондон на представянето на албума „Моят живот във филмите“. А през март следващата година кралицата на Англия го призвела в рицарско звание. Церемонията завършва с абсолютния триумф на Чарли Чаплин.

Най-накрая, на 25 декември 1977 година, на холивудските кинематографисти, след четири годишна борба, им било разрешено да пуснат на екран филм за живота и творчеството на актьора и режисьора Чарли Чаплин – „Един джентълмен, един скитник“.

Чарлз Спенсър Чаплин тихо приключил своя път на 25 декември 1977 година, на 88 години. Скромно е погребан в гробището на английската църква във Вев.